Блогът на Георги Харизанов :: "ГОСПОЖО ОТ ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ"

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

08.03.2011 12:10 - "ГОСПОЖО ОТ ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ" - 2

Автор: giorgiocbr Категория: Политика

Прочетен: 11404 Коментари: 25 Гласове:

Последна промяна: 29.02.2012 11:31

Пред Вас е втория от поредица постинги, посветени на държавите от Европейския Съюз и корупцията. Поредицата е провокирана от непрекъснатите обиди, които България понася от високомерни европейски политици, затънали до гуша в корупция и лобизъм, но иначе обичащи да размахват пръст.

Конкретния повод, откъдето идва и заглавието, e тъпото въпросче на една австрийска журналистка към Премиера, който сполучливо я нарече "Госпожо от Европейския Съюз".

Продължаваме с приватизацията на Великобританските ЕРП-та по времето на г-жа Маргарет Тачър.

1. Началото

Поройният дъжд от пачки за политиците нито е ограничен само до САЩ, нито е започнал оттам. Но с натрупания там опит в позлатяването и осребряването на политически контакти, компании като "Садърн Илектрик" и печално известните "Енрон" забиват поглед в Англия, като първо и най-важно стъпало към разрастването на компаниите им в световни енергийни монополи. Облечена в благозвучното клише "Визия за глобализация на енергоснабдяването", стратегията им беше проста: Намираме някой луд да официализира идеите ни как да ограбим хората там, след което намираме и алчни политици, които да ги узаконят.

Лудия Професор в случая е д-р Стивън Литълчайлд - случайно или не, възпитаник на Университета в Тексас, САЩ. Същия замисля схема за заместването на британската държавна собственост върху комуналните услуги с нещо, за което почти всеки икономист знае, че нарушава всички природни теореми и обикновения здрав разум: Свободен пазар на електричеството.

Фактът, че истински свободен пазар на електричеството практически не съществува никъде по света /в България цените се регулират от Държавния Регулатор ДКЕВР/, не спира британската Желязна Лейди, госпожа Маргарет Тачър, да го приеме. Убеждават я обаче нещо повече от простите пазарни теории. На ухо й шепне някой си Лорд Уейкъм, по това време все още просто Джон Уейкъм - министърът на енергетиката на Тачър.

Именно Уейкъм одобрява първата "търговска" електроцентрала в Англия. Тя е собственост на страхотна компания, създадена едва през 1985 година /млади, но пък напористи...?/ - "Енрон".

Решението на Лорд Уейкъм означава, че за пръв път в света собственик на електроцентрала, а именно "Енрон", може да иска всяка една цена, която пазарът понесе. Или по-точно казано в случая, която пазарът НЕ МОЖЕ да понесе...

Точно този акт през 1990 година изстреля "Енрон" като напълно дерегулиран международен търговец на електричество. Как само звучи, а?

2. Черешката на Тортата - колко е хубаво да си Лорд:

Малко след упоменатите събития, компанията "Енрон" включи въпросния Лорд Уейкъм в Борда на Директорите си, и го вкара в Комитета си по ревизиите и съответствието, който е натоварен да следи счетоводните методи на компанията. Освен хонорара за участието си в Борда /10.000 долара на месец/, компанията му плаща и сладки хонорари за консултантски услуги.

Ако това Ви шокира като конфликт на интереси, конфликтът е отличителната способност на Уейкъм. Негова светлост поема постовете в "Енрон", докато продължава да е гласуващ член на Парламента, и веднага след като вече не е министъра, току що подписал тлъстата глобална схема на "Енрон".

Ето малък жокер: Във Великобритания това е съвсем законно.

Положението става съвсем порнографско като се сетим как фалира "Енрон", и че същия Лорд Уейкъм е бил сред хората, които е трябвало да следят разходите и счетоводството на компанията.

3. Убий Енергетиката, или поне я изцеди докрай

След сделката с "Енрон" същия този Лорд Уейкъм подтиква британското правителство да разпродаде всяка електроцентрала в страната, заедно с всички кабели - от централите до домовете на хората. Тачър незабавно стартира лудостта, като успоредно с това пуска в ход "Електрофонд Англия - Уелс", мечтата на професор Литълчайлд. На хартия това е аукционна къща за киловати, която ще определя цената на електричеството в страната на принципите на свободния пазар и конкуренцията. На теория това е академична красота на човешката мисъл, която заслужава дълги ръкопляскания. Само си представете: Новите частни собственици на електроцентрали ежедневно ще се конкурират и ще наддават един срещу друг, безжалостно подбивайки цените на тока до жълти стотинки в желанието си да бъдат именно те хората, продаващи на английските потребители.

Това поне е била теорията.

Спорно е дали схемата на Тачър се е провалила в следващите часове или следващите дни. Безспорното е едно: Електрофондът бързо става игрище за индустриален хазарт. Прилагайки техники за манипулации, добре шлифовани отвъд Океана, дерегулираните компании експертно изпразват като с прахосмукачка джобовете на потребителите.

Цените на електричеството не само не намаляват, но скачат в пъти, а някои от инвестициите в този дерегулиран сектор повишават стойността си с 300 до 400% буквално за една нощ.

Тачър награждава Лудия Професор - Литълчайлд, с отговорността /добре платена/ за регулирането на създадената от самия него каша в електрическата индустрия. Когато мандадът му изтича през 1998 година, британците получават в наследство "свободен пазар" на постоянно поскъпващ ток, който работи като нагласено казино и е редовно огласяван от скандали след изтичането на информация за тайни споразумения между привидните противници на пазара.

Къде отиде на работа професор Литълчайлд след края на мандата си? Иска ли питане... В "Енрон", естествено!.

4. Искам и аз, искам и аз!!!

Нямало е начин "Садърн" да остави британците и "Енрон" да вземат сами цялата плячка от цял един народ, при това богат. През 1995 компанията, свирепо съдена в САЩ от потребители и регулатори, купува Югозападния Електрически Борд на Англия.

Сладка сделка - в Англия "Садърн" продава на двойно по-високи цени от определените в Джорджия, и прибира пет пъти по-големи печалби от разрешените в САЩ. Това е първата покупка на ЕРП от страна на американска електрическа компания извън САЩ. Печелившо, ново, смело, и... незаконно!

Поне така казва Законът. Въпреки безмилостните секири на Буш-старши, много от регулациите на Рузвелт още оцеляват. Една от тях казва: Забранено е на американски електрически компании да играят хазарт с операции в чужбина /дори да действат извън щата си, но да не издребняваме.../. Както обаче показва "Енрон", правилата са просто дребни пречки пред голямата цел. Или голямото лапане, все тая. Или ги нарушаваме, или ги "реформираме".

Комисията по ценните книжа и борсите благославя покупката на "Садърн" пост фактум. Да се прегъне Комисията, особено пост фактум, не е никак лесна задача. В случая обаче "Садърн" имаха коз в ръкава: "Ентерджи Интернешънъл" от Литъл Рок, Арканзас.

По това време Президент вече е Бил Клинтън, а "Ентерджи" - клиент на жена му /аман от тия тъпи конфликти на интереси, а?/, който също иска парче от английската лапаница.

"Ентерджи", почти банкрутиралият клиент на Хилари Клинтън /понастоящем външен министър на САЩ, спокойно.../, скоро стана горд собственик на гиганта "Лондон Електрисити". Само за осемнадесет месеца "Ентерджи" подметна "Лондон Електрисити" на френското правителство с печалба от над един милиард долара. Възвръщаемост като слънце, спор да няма.

Още ли мислите че сме най-корумпираната държава в Европа, госпожо от Австрия?

Следва: Монсанто, или "къде е млякото".

Нагоре

Тагове: корупция европейски съюз, Георги Харизанов, георги харизанов георги харизанов георги харизанов,

Гласувай:

Подобни постинги

COZMOS - Българският Сноуборд ФИЛМ
"ГОСПОЖО ОТ ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ" ...
"ГОСПОЖО ОТ ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ" ...

Следващ постинг

Предишен постинг

"ГОСПОЖО ОТ ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ" - 3

"ГОСПОЖО ОТ ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ" - 1

Коментари

1. анонимен - Поздравления, авторе
08.03.2011 13:10

Да си видат нааканите гащи, господата и госпожите от Европата!

Браво!